Четирите стадия на живота

Written By Mark Manson

Животът е шибана работа. А след това умираш. Докато си седях, втренчен в пъпа си, онзи ден, реших че тая шибана работа се случва на четири етапа. Ето ги и тях.

ПЪРВИ ЕТАП: ПОДРАЖАВАНЕ

Раждаме се безпомощни. Не можем да ходим, не можем да говорим, не можем да се храним, даже и проклетите си данъци не можем да плащаме сами.

Като деца у нас е закодирано да учим, като гледаме другите и им подражаваме. Първо се учим да изпълняваме физически дейности, като да ходим и да говорим. След това развиваме социални умения, като гледаме и подражаваме на връстниците си. И най-накрая, в късното детство, се научваме да се адаптираме към културата си, като съблюдаваме правилата и нормите около нас и се опитваме да се държим по начин, който по принцип се счита за приемлив от обществото.

Целта на първия етап е да ни научи как да функционираме в обществото, за да можем да бъдем самостоятелни, самодостатъчни възрастни. Идеята е, че възрастните в общността около нас ще ни помагат да достигнем тази точка, като подкрепят уменията ни самостоятелно да вземаме решения и да предприемаме действия.

Ала някои възрастни и членове на общността са смотани.1 Те ни наказват за независимостта. Не подкрепят решенията ни. И затова не можем да развием самостоятелността си. Зацикляме в първия етап, като неспирно подражаваме на хората около себе си и непрекъснато се опитваме да угодим на всички, за да не бъдем съдени.2

У един „нормален“ и здрав индивид, първият етап продължава до късното юношество и началото на зрелостта.3 У някои хора може да продължи и по-нататък в зрелостта. Малцина избрани се събуждат един ден на 45 и осъзнават, че досега не са живели истински за себе си и недоумяват къде по дяволите са отишли всичките тези години.

Това е първият етап. Подражаването. Непрестанното търсене на одобрение и признание. Отсъствието на независима мисъл и собствени ценности.

Трябва да сме запознати със стандартите и очакванията на тези около нас. Но трябва също така да станем достатъчно силни, за да действаме въпреки тези стандарти и очаквания, когато почувстваме, че това е необходимо. Трябва да развием способността да действаме самостоятелно и за себе си.

ВТОРИ ЕТАП: СЕБЕОТКРИВАНЕ

През първия етап се научаваме да бъдем в хармония с останалите и да се вписваме в културата. През втория етап научваме какво ни прави различни от хората и културата около нас. Вторият етап изисква от нас да започнем да вземаме собствени решения, да изпитваме себе си и да разбираме себе си и това, което ни прави уникални.

Вторият етап включва доста действия от типа „проба-грешка“ и експерименти. Експериментираме с живота на други места, друженето с нови хора, приемането на нови вещества, играенето с отверстията на нови хора.

По време на моя втори етап аз избягах и посетих петдесет и няколко различни страни. Вторият етап на брат ми се състоеше от това да се хвърли с главата напред в политическата система на Вашингтон, окръг Колумбия. Вторият етап е различен при всеки, тъй като всеки от нас е леко различен от останалите.

Вторият етап е процесът на себеоткриване. Изпробваме разни неща. Някои от тях се получават. Някои от тях – не. Задачата е да се придържаме към онзи, които се получават, и да продължаваме нататък.

Вторият етап продължава, докато не започнем да се сблъскваме със собствените си ограничения. На доста хора това не им се нрави особено. Но напук на това, което Опра и Дийпак Чопра ви казват, да откриеш собствените си ограничения е нещо хубаво и здравословно.

С някои неща просто няма да се справите, колкото и усърдно да се опитвате. И вие трябва да знаете кои са те. Аз не съм генетично предразположен да блестя в каквито и да било атлетични дейности. Гадно ми беше да го разбера, но го разбрах. Справям се с храненето също толкова добре, колкото и пеленаче, което олива пода с ябълково пюре. Важно беше да науча и това. Всички ние трябва да научим в какво не ни бива. И колкото по-рано го направим, толкова по-добре.

Просто има неща, с които не се справяме. Има и други, в които сме супер за известно време, но след няколко години резултатите започват да се влошават. Да обикаляш света е едно от тях. Да правиш секс с хиляди хора е друго. Да се напиваш във вторник вечерта е трето. Има и много други. Повярвайте ми.

Вашите ограничения са важни, тъй като в един момент трябва да осъзнаете, че времето ви на тази планета е ограничено и заради това трябва да го прекарвате в правенето на неща, които са важни. Това означава да осъзнаете, че фактът, че можете да правите нещо, не означава, че трябва да го правите. Означава да осъзнаете, че фактът, че харесвате определени хора не означава, че трябва да бъдете с тях. Означава да осъзнаете, че всяка възможност си има цена и че не можете да имате всичко.

Има хора, които никога не си позволяват да изпитват ограничения – било то защото отказват да си признаят неуспехите, или защото се самозаблуждават, че техните ограничения не съществуват. Тези хора зациклят на втория етап.

Те са „серийни предприемачи“ и са на 38, а все още живеят с майките си и още не са успели да направят пари, макар да опитват от 15 години. Това са „кандидат-актьорите“, които продължават да работят като сервитьори и не са се явявали на прослушване от две години. Това да хората, които не могат да завържат дълготрайна връзка, тъй като мисълта, че зад ъгъла ще срещнат някой по-добър, постоянно ги гризе отвътре. Това са хората, които се отърсват от провалите си, като „изкарват негативите си“ на вселената или „прочистват вехториите“ от живота си.

В някакъв момент всички ние трябва да научим неизбежното: животът е кратък и не всичките ни мечти могат да се сбъднат, затова трябва внимателно да подбираме нещата, в които имаме най-големи шансове за успех, и да им се отдадем.

Ала хората, зациклили на втория етап, прекарват по-голямата част от времето си в това да се убеждават в обратното. Че за тях ограничения не съществуват. Че те могат да преодолеят всичко. Че животът им представлява едно непрекъснато израстване и извисяване в света, макар всички останали да могат ясно да видят, че те просто тъпчат на едно място.

У здравите личности вторият етап започва в средата или късното юношество и продължава от средата на 20-те до средата на 30-те.4 За хората, които остават на втория етап и след това, се смята, че страдат от „синдрома на Питър Пан“ – вечните юноши, които вечно търсят себе си, но никога не намират нищо.

ТРЕТИ ЕТАП: АНГАЖИМЕНТИ

След като сте достигнали пределите си и сте открили ограниченията си (напр. атлетика, кулинария), или сте открили, че резултатите ви от определени дейности стават по-незадоволителни (напр. купонясване, видео игри, мастурбация), тогава това, което ви остава, е а) истински важно за вас и б) нещо, в което ви бива. Сега вече е време да оставите своя отпечатък в света.

Третият етап е времето за фокусиране на живота. Сбогом на приятелите, които ви използват и които спират развитието ви. Сбогом на заниманията и хобитата, които представляват безсмислено пилеене на време. Сбогом на мечтите, които явно няма скоро да се сбъднат.

А после удвоявате усилията си върху това, в което ви бива най-много и което е най-добро за вас. Удвоявате усилията си върху най-важните връзки в живота си. Удвоявате усилията си върху една-единствена мисия в живота си, било тя да работите над световната енергийна криза, било то да сте смахнат човек на дигиталното изкуство, да станете мозъчен хирург или пък да имате куп сополиви разлигавени дечурлига. Каквото и да е то, третият етап е времето, през което го правите.

Третият етап е времето, когато максимизирате потенциала си в този живот. Тук изграждате вашето наследство. Какво ще оставите след себе си, когато вече ви няма? С какво ще ви помнят хората? С революционно откритие, изумителен нов продукт или любящо семейство – но третият етап е периодът, в който оставяте света малко по-различен от света, в който сте пристигнали.

Третият етап приключва, когато се случи комбинация от две неща: 1) чувствате, че сякаш не е останало кой знае колко за постигане, и 2) остареете и се уморите, и откриете, че предпочитате да пийвате мартини и да решавате кръстословици по цял ден.

При „нормалните“ хора третият етап в общи линии продължава от около 30-тата годишнина до пенсионна възраст.

Хората, които зациклят на третия етап, често правят това, защото не знаят как да се освободят от амбициите си и от непрестанното желание за още. Тази неспособност да се освободят от властта и влиянието, за които копнеят, се противопоставя на естествения успокояващ ефект на времето и те често остават вечно бързащи и вечно гладни за още, дори когато навлязат в 70-те и 80-те.5

ЧЕТВЪРТИ ЕТАП: НАСЛЕДСТВОТО

Хората навлизат в четвъртия етап, след като са прекарали около половин век в полагане на усилия в неща, които са смятали за смислени и важни. Правили са велики неща, работили са здраво, спечелили са всичко, което имат, вероятно са създали семейство или фондация за благотворителност, или политическа или културна революция, и ето че вече приключват. Достигнали са възрастта, на която енергията им и обстоятелствата повече не им позволяват да продължават да преследват целите си.

Задачата в четвъртия етап е не толкова да създадат наследство, а по-скоро просто да се уверят, че това наследство ще остане и след смъртта им.

Това може да бъде нещо просто от рода на издръжка или съвет за (вече порасналите) си деца или да продължат да живеят чрез тях. Може да означава да предадат проектите си и работата си на протеже или ученик. Може също така да означава да станат политически по-активни, за да отстояват ценностите си в едно общество, което вече не разпознават.

Четвъртият етап е важен от психологическа гледна точка, защото прави все по-осезаемото осъзнаване на реалността, че човек е смъртен, по-поносимо. Като хора ние имаме дълбока нужда да чувстваме, че животът ни е имал смисъл. Този смисъл, който постоянно търсим, е буквално единствената ни психологическа защита срещу непонятността на живота и неизбежността на собствената ни смърт.6 Да изгубиш този смисъл или да гледаш как той ти се изплъзва, или да усещаш как бавно изоставаш от света, е равно на това да се изправиш лице в лице със забравата и съзнателно да се оставиш да те погълне.

КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ?

Развитието и достигането до всеки следващ етап от живота ни дава по-голям контрол над собственото ни щастие и добруване.7

През първия етап щастието на човек зависи изцяло от действията и одобрението на останалите. Тази стратегия е ужасна, тъй като другите хора са непредвидими и ненадеждни.

През втория етап човек започва да се опира на себе си, но продължава да разчита на външния успех, за да бъде щастлив – да прави пари, да получава похвали, да побеждава, да покорява и пр. Тези неща подлежат на по-голям контрол, отколкото останалите хора, но все така си остават непредвидими в дългосрочен план.

През третия етап разчитаме на шепа връзки и усилия, които по време на втория етап са се доказали като устойчиви и заслужаващи си. Те са по-надеждни. И най-накрая, четвъртият етап изисква от нас единствено да задържим постигнатото колкото се може по-дълго.

На всеки следващ етап щастието се основава все повече на вътрешни, контролируеми ценности, и по-малко на външните елементи на непрекъснато изменящия се свят.

МЕЖДУЕТАПЕН КОНФЛИКТ

По-късните етапи не заместват по-ранните. Те ги надграждат. Във втория етап хората продължават да ги е грижа за общественото одобрение. Просто ги е грижа и за нещо повече от общественото одобрение. В третия етап хората продължават да ги е грижа за това да изпробват границите си. Просто ги е грижа повече за ангажиментите, които са поели.

Всеки етап се състои от пренареждане на приоритетите в живота. Поради тази причина, когато човек премине от един етап към друг, той често ще вижда как приятелствата и връзките му се разпадат. Ако сте били във втория етап и всичките ви приятели са били във втория етап, и изведнъж започнете да водите уседнал живот, поемете ангажименти и започнете да работите по третия етап, но приятелите ви все още са във втория, помежду вашите и техните ценности ще се появи непреодолим разрив.

Общо взето, хората защитават собствения си етап от всички около себе си. Хората, които са в първия етап, ще съдят останалите по способността им да постигат обществено одобрение. Хората във втория етап ще съдят останалите по способността им да разширяват собствените си граници и да изпробват нови неща. Хората в третия етап ще съдят останалите въз основа на ангажиментите им и във основа на постиженията им. Хората в четвъртия етап ще съдят останалите въз основа на ценностите, които защитават, и на това, за което са избрали да живеят.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ТРАВМАТА

Самоусъвършенстването често бива представяно като приятен, осеян с цветя и рози път, като превръщането на тъпака в просветлена личност – процес, който включва щастие и радост, подскачане по осеяни с маргаритки полянки и здрависване с две хиляди души на семинар, за който сте платили цяла камара пари.

Улични графити, показващи абстрактен човешки портрет

Ала истината е, че преходът между етапите на живота обикновено се стартира от травма или особено негативно събитие. Преживяване, близко до смъртта. Развод. Провалено приятелство или смъртта на любим човек.

Травмата ни кара да отстъпим крачка назад и да преоценим най-дълбоките си мотивации и решения. Тя ни дава възможност да поразмишляваме над това дали стратегиите ни за преследване на щастието действително работят, или не.

КАКВО НИ КАРА ДА ЗАЦИКЛЯМЕ

Едно и също нещо ни кара да зацикляме на всеки етап: чувството за личностна недостатъчност.

Хората зациклят на първия етап, защото постоянно им се струва, че са дефектни или различни от останалите, и затова влагат всичките си усилия в това да се превърнат в човека, който хората около тях искат да видят. Но каквото и да правят, те усещат, че то никога не е достатъчно.

Хората зациклят на втория етап, защото имат усещането, че трябва да правят повече, да се справят по-добре, да правят нещо ново и вълнуващо, да стават по-добри в някоя област. Но каквото и да правят, те усещат, че то никога не е достатъчно.

Хората зациклят на третия етап, защото имат чувството, че не са успели да окажат достатъчно смислено влияние в света, че нямат достатъчно голямо влияние в научните области, на които са се посветили. Но каквото и да правят, те усещат, че то никога не е достатъчно.8

Бихме могли даже да твърдим, че хората зациклят на четвъртия етап, защото имат чувството, че наследството им няма да оцелее и няма да има значимо влияние върху следващите поколения. Те се вкопчват и работят над него до сетния си дъх. Но чувстват, че никога не е достатъчно.

Следователно решението на всеки етап е наобратно. За да излезете от първия етап, трябва да приемете, че никога няма да бъдете достатъчни за всички през цялото време, и затова трябва да вземате решения сами за себе си.

За да излезете от втория етап, трябва да приемете, че никога няма да можете да постигнете всичко, за което мечтаете и което желаете, и затова трябва да се съсредоточите над това, което има най-голямо значение за вас и да му се отдадете.

За да излезете от третия етап, трябва да осъзнаете, че времето и енергията са ограничени и затова трябва да изместите фокуса си към това да помагате на другите да продължат смислените проекти, които вие сте започнали.

За да излезете от четвъртия етап, трябва да осъзнаете, че промяната е неизбежна и че влиянието на един човек, без значение колко е силно, без значение колко е могъщо, без значение колко е смислено, в края на краищата се стопява.

А животът си продължава.

Бележки

  1. Често това се случва, защото самите възрастни/общността продължават да циклят на първия етап.
  2. Някои хора, които зациклят на първия етап, правят това, тъй като започват да вярват, че никога няма да успеят да се впишат. Тези хора обикновено се поддават на някакъв вид разсейване, депресия или пристрастяване.
  3. Слагам нормално в кавички, защото кое по дяволите е нормално?
  4. Етапите могат да се застъпват до определена степен. Преходът между тях никога не е черно-бял. Той се случва постепенно. И често е придружен от някакъв емоционален стрес и сериозни промени в начина ни на живот.
  5. Това се отнася до онези редки образи, които са достатъчно талантливи и способни, за да останат доста влиятелни и важни дори когато са на по 70 и 80. Третият етап не приключва, преди желанието за мир и спокойствие да вземе превес над способността на човек да променя света. Някои хора си умират, без въобще да излязат от третия етап.
  6. За повече информация по въпроса вижте „Отрицанието на смъртта“ от Ърнест Бекер.
  7. Изследванията показват, че като цяло хората стават по-щастливи и удовлетворени с напредването на живота си.
  8. Един от начините да мислим за това е, че хората, които са зациклили на втория етап, винаги имат чувството, че им трябва по широк опит, а хората зациклят на третия етап, защото винаги имат усещането, че им липсва дълбочина.

Преведено от Маратон Маратонов