А може би не знаеш какво е любовта
Стоим и мълчим. Моята приятелка се с втренчила в празната си чаша и от време на време разбърква леда със сламката. „Еха“ – казва тя. Стоя и я чакам да каже още нещо. Това, което започна като празнична нощ, някак си се превърна в дълга и задълбочена дискусия за любовта, от какво се състои тя и колко рядка е в действителност.
Най-накрая аз казвам: „Какво еха?“
„Просто си мислех, че това никога не ми се е случвало.“
„Ами, може би просто още не си срещнала правилния човек“ – казвам аз – тоталното клише, което всеки приятел казва в тази ситуация.
„Не“ – казва тя. „Искам да кажа, че това никога и с никого не ми се е случвало. С родителите ми, със семейството, даже и с повечето ми приятели.“ Тя вдига поглед към мен, очите ѝ изцъклени и влажни – „А може би не знам какво е любовта.“
Когато си тийнейджър, да бъдеш „як“ е като да имаш пари. Трупаш колкото можеш повече „яко“, после намираш други деца с много „яко“ и се договаряте да си споделяте „якото“, за да можете всички да станете още по-„яки“.
И ако в някакъв момент се натъкнеш на дете с доста по-малко „яко“ от теб, ти му викаш на тоя зубър да се чупи и да спре да е такъв загубеняк, и да ти смуче от „якото“, ‘щото другите „яки“ деца може да ви видят, че си говорите.
Балансът на твоето „яко“ определя нивото на търсене на връзка с теб. Ако си издънка в спорта, а пък спортът е „як“, то тогава ще има по-слабо търсене на приятелство с теб. Ако пък свириш на китара мега добре и китарите са „яки“, тогава съответно твоят запас от „яко“ ще се повиши и хората пак ще те харесват. И така в училище се провежда едно непрекъснато състезание кой ще натрупа най-много „яко“.
Повечето от простотиите и тъпашките психологически игрички, които тийнейджърите си играят, са следствие от тази икономика на „якото“. Те се ебават един с друг и се фукат за простотии, които не са направили, и си мислят, че обичат хора, които всъщност мразят, и си мислят, че мразят хора, които всъщност обичат, защото това ги кара да изглеждат по-„яки“, отколкото са, и така се сдобиват с повече последователи във Фейсбук или Туитър и получават свирка от гаджето си на бала.
Условните връзки са шашмалогии, в които така и не успяваш да разбереш кой е другият човек.
Тези училищни връзки са условни по природа. Това са връзки от типа „аз ще направя това за теб, ако ти направиш онова за мен“. Това са връзки, в които човекът, който едната година ти е най-добрият приятел, защото и двамата харесвате един и същ DJ, на следващата ти е заклет враг, защото ти се е подиграл в часа по биология. Тези връзки са непостоянни. И плитки. И пълни с драма. И в общи линии са единствената причина на някого да не му липсва училището или пък да иска да се върне там.
И това си е в реда на нещата. Търгуването в икономиката на „якото“ е част от това да пораснеш и да разбереш кой си. Трябва да вземеш участие във всичките простотии, за да се научиш да се извисяваш над тях.
Защото в някакъв момент ти порастваш и загърбваш този подход към живота на „каквото повикало, такова се обадило“. Започваш просто да цениш хората за това, което са, а не защото играят футбол добре или използват същата марка тоалетна хартия като теб.
Ала не всеки пораства и загърбва тези условни връзки. Мнозина, поради някаква причина, зациклят в икономиката на „якото“ и продължават да играят тази игра и като възрастни. Манипулацията става по-сложна, но игрите са си все същите. Те така и не спират да вярват, че любовта и приемането зависят от това те да предоставят някаква изгода на хората и че има някакво условие, което те трябва да изпълнят.
Проблемът на условните връзки е, че те по същността си поставят приоритет върху нещо различно от връзката. И така, мен не ми пука истински за теб, а по-скоро за това, че ти познаваш хора в музикалния бизнес. Или пък на теб ти пука не за мен, а за супер готиното ми лице или за остроумните ми реплики (знам, знам – няма проблем).
Тези условни връзки могат сериозно да се преебат на емоционално равнище. Защото решението да преследваш „якото“ не идва просто ей така. Да преследваш „якото“ е нещо, което правим, защото се чувстваме скапано и отчаяно се нуждаем да се почувстваме иначе.
Затова не ми пука точно за теб, ами по-скоро за това да те използвам да ме караш да се чувствам добре. Може би аз все се опитвам да те спасявам или да оправям твоите проблеми, или да се грижа за теб, или пък да те впечатлявам по някакъв начин. Може би те използвам за секс или за пари, или за да впечатля приятелите си. Може би ти използваш мен за секс и това ме кара да се чувствам добре, защото най-накрая се чувствам желан и забелязван.
Обясни го както щеш, но в крайна сметка е едно и също. Това са връзки, изградени върху условия. Те са изградени върху: „Ще те обичам само ако ме караш да се чувствам добре; ти ще ме обичаш само ако аз те карам да се чувстваш добре.“
Условните връзки често те карат да чувстваш едно към някого, а да му/ѝ показваш нещо съвсем различно.
Условните връзки са егоистични по същността си. Щом ми пука повече за твоите пари, отколкото за теб, тогава аз всъщност имам връзка единствено с парите. Ако те е грижа повече за кариерното израстване на твоя партньор, отколкото за самата нея, тогава ти нямаш връзка с нея, а само с нейната кариера. Ако майка ти се грижи за теб и търпи малкия ти алкохолен навик само защото това я кара да се чувства по-добре като майка, тогава тя в действителност няма връзка с теб – тя има връзка с това да се чувства добре, че проявява майчински грижи.
Когато връзките ни са условни, ние всъщност нямаме никакви връзки.
Ние се привързваме към повърхностни обекти и идеи, а после се опитваме да ги изживяваме косвено посредством хората, с които сме се сближили. И така тези условни връзки ни правят още по-самотни, защото така и не се създава същинска връзка.
Освен това условните връзки ни карат да търпим, когато с нас се отнасят зле. Все пак, ако аз се срещам с някоя, защото тя има супер тяло, което впечатлява всичките ми приятели мъже, тогава има по-голяма вероятност аз да се оставя да бъда третиран като парцал от нея, защото, все пак, аз не съм с нея заради нейното отношение към мен, а за да впечатлявам околните.
Условните връзки не издържат дълго, защото условията, върху които са изградени, никога не издържат дълго. И след като си отидат условията, досущ като килима, който издърпват изпод краката ти, и двамата души падат и се удрят, а че ще стане така, те въобще не са и подозирали.
Преходният характер на условните връзки обикновено е нещо, което хората могат да забележат само когато е изминало достатъчно дълго време. Тийнейджърите са млади и едва сега откриват кои са, затова има смисъл да са постоянно вманиачени по това да се сравняват с околните. Но с течение на годините повечето хора осъзнават, че са малцина тези, които ще останат до тях през живота им. И за това вероятно си има причина.
Когато хората остаряват, повечето от тях започват да поставят приоритет върху безусловните връзки – връзки, в които всеки бива приеман без условия, такъв, какъвто е, без допълнителни очаквания. Това се нарича „да пораснеш“ и е едно загадъчно нещо, което малцина, без значение от своята възраст, някога виждат, пък камо ли да направят.
Номерът на „порастването“ е да поставиш приоритет върху безусловните връзки, да се научиш как да цениш някого въпреки недостатъците му, грешките и смахнатите му идеи и да съдиш своя партньор или приятел единствено въз основа на неговото отношение към теб, а не на ползите, които извличаш от него – да го виждаш като цел сам по себе си, а не като средство за постигане на друга цел.
Безусловните връзки са връзки, в които и двамата души се уважават и подкрепят един друг, без да очакват нещо насреща. Иначе казано, всяка от страните във връзката е ценена главно заради самата връзка – взаимната съпричастност и подкрепа – а не заради работата, статуса, външността, успеха или нещо друго.
Безусловните връзки са единствените истински връзки. Те не могат да бъдат разклатени от житейските възходи и падения. Те не се изменят от повърхностни изгоди и провали. Ако аз и ти имаме безусловна връзка, няма значение дали ще си загубя работата и ще се преместя в друга страна, или дали ти ще си смениш пола и ще почнеш да свириш на банджо – ние ще продължим да се уважаваме и подкрепяме един друг. Връзката не се подчинява на икономиката на „якото“, в която аз те зарязвам в момента, в който ти започнеш да вредиш на шансовете ми да впечатля другите. И аз определено не откачам, ако ти решиш да правиш нещо с живота си, което аз не бих избрал.
Хората с условни връзки така и не се научават да виждат хората около себе си по начин, различен от този на изгодите, които получават от тях. Това е така, защото те вероятно са израснали в среда, в която са били ценени единствено заради изгодите, които самите те са предоставяли.
Обикновено тук вината най-често е у родителите. Повечето родители обаче не поставят условия на децата си съзнателно (всъщност има голяма вероятност те самите да не са били обичани безусловно от своите родители, затова те просто правят единственото, което умеят). Но точно както и при необходимите за една връзка умения, всичко започва в семейството.
Ако си получавал одобрение от баща си само когато си изпълнявал нарежданията му, ако майка ти те е харесвала само когато си носил високи оценки, ако брат ти се е държал добре с теб само когато наоколо е нямало никой друг – всички тези неща подсъзнателно те научават да третираш себе си като инструмент за чужди изгоди. А после ще изграждаш бъдещите си връзки, като се приспособяваш така, че да отговаряш на нуждите на другите хора. А не на своите собствени. Освен това ще изграждаш своите връзки, като манипулираш другите, за да отговарят и те на твоите нужди, а не ти сам да се грижиш за тях. Това е основата за една токсична връзка.
Умряла от свръхдоза, докато била нещастна и самотна. Десетилетия по-късно я цитират жени, които искат да се почувстват по-добре, заради това, че са нещастни и самотни.
Условията пречат и на двете страни. Не оставай приятел с човек, който те използва, за да се чувства по-добре, освен ако и ти не получаваш някаква изгода от това приятелство. Напук на това, което мисли всяко момиче, публикуващо сълзливи цитати на Мерилин Монро във Фейсбук, няма нищо случайно в това, че излизаш с някого, който те използва заради циците ти, макар ти да обичаш себе си безусловно. Не, ти си се съгласила с условията на този човек, тъй като ти го използваш, за да удовлетворява той твоите условия.
Повечето условни връзки започват несъзнателно – тоест, биват започнати, без да има съзнателно разбиране на това кой е този човек или защо те харесва, или какво показва неговото отношение към теб. Ти просто виждаш готините му татуировки и му завиждаш за супер якия велосипед, и искаш да си близо до него.
Хората, които започват условни връзки, правят това поради простата причина, че тези връзки ги карат да се чувстват наистина добре, но така и не си задават въпроса защо се чувстват толкова добре. Ами то и кокаинът те кара да се чувстваш доста добре, ама не излизаш тичешком навън, за да си купиш едно пакетче веднага щом го видиш, нали?
(Не отговаряй на този въпрос.)
Създай хипотези за своите връзки. Запитай се:
- „Ако изгубя работата си, баща ми ще продължи ли да ме уважава?“
- „Ако спра да ѝ давам пари, майка ми ще продължи ли да ме обича и да ме приема?“
- „Ако кажа на жена си, че искам да започна кариера като фотограф, това ще провали ли нашия брак?“
- „Ако спра да правя секс с него, той ще продължава ли да иска да ме вижда?“
- „Ако кажа на Иван, че въобще не съм съгласен с решението му, той ще спре ли да си говори с мен?“
Но трябва да се обърнеш и да зададеш същите тези въпроси и на себе си:
- „Ако се преместя в Германия, ще продължа ли да поддържам връзка с Петър?“
- „Ако Георги не ми намираше безплатни билети за концерти, щях ли да се занимавам да излизаме заедно?“
- „Ако баща ми спре да ми плаща университетските такси, ще продължавам ли да се връщам вкъщи и да го посещавам?“
Има един милион хипотетични въпроса и ти трябва да си задаваш всеки един от тях. През цялото време.
Защото, ако на някой от тях дадеш отговор, различен от „Няма да промени нищо“, то ти вероятно си имаш работа с условна връзка – тоест, нямаш истинска любяща връзка, макар да си мислиш, че имаш.
Болезнено е да си признаеш, знам.
Но почакай, има още!
Ако искаш да прекратиш или поправиш условните връзки в живота си и да имаш здрави безусловни връзки, ще ти се наложи да ядосаш някои хора. Искам да кажа, че ще трябва да спреш да приемаш условията на хората. Ще трябва и ти да спреш да поставяш такива.
Това неизменно означава да кажеш „не“ на някой близък човек точно когато той или тя най-малко иска да го чуе. Това ще причини драма. В много от случаите – драматична буря от лайна. Все пак, това, което правиш, е да отидеш при някого, който използва части от теб, за да се чувства по-добре, и да му кажеш, че повече не може да прави така. Реакцията ще бъде на яд и на обвинения. Ще каже доста гадни неща за теб.
Но ти не губи кураж. Този тип реакция е просто поредното доказателство за условността на връзката. Истинската и честна любов е готова да уважи и приеме нещо, което не иска да чува. Условната любов ще се отбранява.
Ала тази драма е необходима. Защото от нея ще произлезе едно от следните две неща: Или човекът няма да може да се откаже от условията си, и поради това ще се махне от живота ти (което в крайна сметка в повечето случаи е нещо добро). Или човекът ще бъде принуден да започне да те цени безусловно, да те обича въпреки неудобството, което може да представляваш за него или за неговото самоуважение.
Това, разбира се, е адски трудно. Но връзките са трудни по природа, защото хората са трудни по природа. Ако животът беше само сладко и свирки, тогава никой никога нямаше да прави добри неща. И никой никога нямаше да пораства.
Преведено от Маратон Маратонов